Letzte Reisen,  Thailand

Северен Тайланд и едно пътуване по време на Ковид 19

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътуване няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 дена и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

Седмици преди да отпътувам за Бангкок, Тайланд, бях доста болен, кашлица, температура и една седмица на легло. В такъв момент си помислям, дали Бог не ми дава знак, че това, което правя е грешно и дали трябва да предприема това пътуване? Този път я нямаше и тази еуфория, която съм я имал винаги, беше просто странно. Определено го споделих с най-близкият си човек, но някак си мисълта, че ще бъда на нови места, може би още по-хубави от предните 55 държави, ме караше да мисля позитивно и да се стремя да оздравея възможно най-скоро и така на 19.1.2020 излетях за Бангкок.

Това беше началото на едно пътуване с gadventures и 4 седмици от 19.1.2020 до 16.2.2020 ще обикаляме Югоизточна Азия. Тъй като през 2018 година бях 2 дена в Бангкок и разгледах всичко интересно, моят план беше да се отдам на почивка в този следобед и да поспя. Положителното е, че директният полет с Луфтханза мина чудесно и не съм кашлял нито веднъж 🙂 След пристигането на летището си взех няколкото предварително поръчани от KLOOK сим-карти от DTAC, които щях да ползвам във всяка една държава. За всички пътуващи в Азия, САЩ и Австралия, тези сим-карти са най-евтината опция да имат мобилен интернет постоянно и аз просто бях очарован от качеството и цената. Единственото, което незнаех е, че една сим-карта би ми била достатъчна за всички 6 държави, които посетих и само презареждането е достатъчно да се ползва неограничено. Аз си купих за всяка държава отделно 🙂 Взех си метрото и се придвижих до хотела, все едно вчера съм бил тук. След пътуването ми през 2018 Азия ми стана като втори дом, манталитета на хората е приятен, храната чудесна, транспорта уреден. Настаних се и установих, че съм имал невероятният късмет да бъда сам в стая за следващите 4 седмици. Групата се събра в 18 часа и започна запознанството. Гидът ни беше от Лаос и след кратък разказ се представихме един на друг. За мое учудване и радост в групата има двама българи, Йордан и Петя от Канада.

Хотелът се намира в китайският квартал и всички се подготвят за настъпващата Нова Година според китайският календар на 2.2.2020. Просто една лудница от туристи, продавачи, местни жители, но това е Азия, а Бангкок с почти 10 милиона население е център на всичко 🙂

Другото интересно за Тайланд е , че са будистка монархия, начело с техният крал, който е издигнат в култ. В различни статистики Тайланд се появява като най-религиозната държава в света, в която 94% от населението принадлежат към будизма. Малка част от населението в Южен Тайланд са мюсюлмани, а други малцинства са християните и хиндуистите. Дори има и малка арменска общност без църква, която контактирах през 2018 година, но за съжаление не успях да срещна. В тези дни храмовете са пълни и всички хора спазват определени ритуали от будизма, биват благославяни, пишат бележки с пожелания, молят се!

На следващият ден се разходих в района, където има много пагоди и пазари, направих си един масаж на краката, погледах започналият тенис турнир в Мелбърн и се подготвих за пътуването с нощен влак посока север и град Чианг Май. През 2018 година пътувах с този влак, но в южна посока…истинска забава! Двуетажни легла, вентилатори на тавана и абсолютен студ от надута климатична инсталация. Взехме си храна от гарата (такава предлаагат и във влака) и се натоварихме с мисълта да поспим.

Ето и едно видео от 2018 година, пълен сървиз…:)

Сутринта на 22.1.2020 пристигнахме в Чианг Май, един великолепен град в Северен Тайланд на 700 км от столицата. Тук между 13 и 17 век е бил центъра на кралството Lan Na. Тъй като имахме два свободни дена, предпочетох да гледам мача на Григор Димитров и да се запозная с Петя и Йордан във фоайето на хотела. Няколко часа напрежение и за съжаление загуба за Гришо, това означава, че в следващите дни ще гледам все по-малко тенис и ще се насладя на пътуването си:)

Следобед посетихме организирано известният Wat Phra That Doi Suthep. Той се намира на хълма над града и е най-известният в града. Първо се отива с кола, а оттам се изкачват стълбите до входа. Както във всеки будистки храм и тук се събуват обувките и се ходи бос. Храмът е известен с позлатеният си купол и съхранението на реликва от Буда. Легендите разказват, че през 1371 година монахът Сумана е донесъл една реликва на Буда, която е трябвало да се съхранява в храма Wat Suan Dok. Изведнъж реликвата се разделила и този знак означавал, че едната част трябва да бъде пренесена на друго място. Така той закрепил втората част върху бял слон, който бил оставен да се разхожда свободно. След тридневен поход слонът се появил на планината Doi Suthep и после умрял. Така без съмнение на това място се е построил храм, който съхранява и до днес духовната реликва.

На последната снимка е дървото сал. Според индийската митология Буда е роден под дървото сал и също е починал под такова дърво. Освен това дървото е символ в индуизма на бога на гръмотевицата Индра и затова се нарича Индра Чатра, което се превежда като „Щит на Индра“.

Всеки ден на кръгъл час има и религиозна процесия, на която присъствахме!

За вечеря посетихме местният пазар, където си закупихме сувенири и вечеряхме, а за лека нощ дежурният масаж 🙂

Красотата на Чианг Май я разгледах на следващият ден от сутрин рано, когато няма много туристи, а и наближаващите слухове, че върлува някакъв вирус на север от нас изпразва най-големите забележителности на града от китайци. Някои държави започват да затварят границите си за китайски туристи, но в Тайланд не се усеща осезателно. През главната порта Фае, построена през 1296 година от Крал Манграй, се влиза в старият град и там се намират главните пагоди от Ланското кралство. Една красота от будистки храмове с невероятни мисли  във всеки един от тях. Ето и една:

Изправен си пред много неприятности. Успехът тепърва ще се достигне. Враговете не откъсват поглед от теб. Нещастен си, макар че имаш храна на масата и диван, на който да легнеш. Изглежда, че нито един от моментите в живота ти не е щастлив. Ако обаче участвате в този процес, ще спечелите делото. Все още има някого, когото бихте могли да помолите за помощ, но в момента няма да намерите своите избягали длъжници или богатство. Ако се въздържате от търсене на партньор за дълго време, в противен случай ще намерите ужасен съпруг.“

Голяма наслада е да се наблюдават и монасите в пагодите. Те се обучават в различни дейности. Тук рисуват този красив будистки храм!

Този монах цъка на телефона…Хората даряват постоянно храна, пари, подаръци на духовниците, които са на почит. Същите нямат право да готвят и получават храна всяка сутрин или някой им носи в храма. Подобна процесия видяхме седмица след това в Лаос!

 

Всички красоти от този град съм ги подредил в албуми в Инстаграм или Фейсбук, а видеа съм поставил в YouTube (краварката е горе в десният ъгъл).

Оттук се запътихме към Чианг Кхонг, граничният град на Тайланд с Лаос и Мианмар. Задължително посещение е красивият бял Wat Rong Khun. Това е едно модерно изпълнение на будистките храмове от известният тайландски художник Chalermchai Kositpipat, според мен повече кичозно, отколкото мистично, но привлича достатъчно туристи! Белият цвят не е избран случайно, той е символ на смъртта в Тайланд , но тук символизира чистотата на Буда, а стъклените елементи неговата мъдрост. Този храм се игражда все още и само с дарения като максималната сума е 10.000 бат или 250 евро. Пълното завършване на този храм би трябвало да е 2070 година 🙂 Още един повод на 91 години да го посетя. Ето и малко снимки от тази…кич-красота!

6 дена в Тайланд минаха много бързо, но ни очакват още много държави, градове, будистки храмове и разбира се развятото арменското знаме на 6 континента и уникални места по света. Тях съм ги подредил в друга категория тук

Утре преминаваме границата с Лаос и нов печат в паспорта!

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.