Letzte Reisen

Япония – суши, шинтоизъм, сакура и едно пътуване по време на Ковид 19

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътешествие няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил, го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

След 5 посетени държави, идва времето на последната шеста, а именно Япония. По план трябваше да летя след това за Южна Корея и оттам за Германия, но в Бусан избухна коронавирус и се наложи да анулирам билетите си, така останаха 17 дена за страната на изгряващото слънце! След приказните преживявания във Филипините се настроих за едно дълго пътуване. Първо със скоростна лодка от Бохол до Себу, после с вътрешен полет от Себу за Манила, а след това Манила-Осака. Както винаги температурата ми беше измерена и записана върху бордната карта.

На летището в Манила трябваше за пореден път (сега в 2 часа сутринта) да дискутирам с AirAsia, защото не искат да ми върнат парите за анулираните полети и ми предлагат да си ползвам кредита за друг полет. Тази компания лети само в Азия и като европеец е много трудно да се върнеш някога в Азия, че да ползвам този кредит. След дълги разговори, отновно едно нищо! В подобна ситуация мога да препоръчам най-ефективният и изпитан метод, оплакване към банката и обратен превод на анулираните полети към кредитната карта, работи безпроблемно! Летището в Манила е сравнително празно, а това в Осака още повече. Вече е 9 часа сутринта и съм на японска земя. В самолета бяхме 10-15 пасажера и обстановката е някак си тягостна. Граничните власти ни провериха с японска точност и усмихнато ни приветстваха в тяхната родина.

Огромното предимство на празното летище в Осака и липсата на туристи е, че всеки ти обръща достатъчно внимание, което забелязах и в туристическото информационно бюро. Милата японка ми разказа всичко важно за 4-дневният ми престой ми в Осака, Кобе, Нара. За съжаление много забележителности са затворени поради коронавирус, който по данни на японското правителство още не е много разпространен. Доколкото разбирам олимпийкият комитет не е взел окончателно решение относно провеждането на Олимпийските Игри Токио 2020 и не се тества много-много да не би да има много заразени и това да обърка плановете им. Набързо си изтеглих японски йени и се придвижих с влака до моят хостел.

Осака е типичен мегаполис, в който се преплита свръхмодерното с историческото наследство на тази страна. Хората са вечно забързани, магазините пълни, а пешеходните улици се присичат от стотици хора едновременно. Най-интересни са диагоналните зебри 😉

 

А на всяка храчка има невероятна японска храна. Просто не издържам…суши, водорасли, риба…

 

и разбира се Takoyaki

Сакура сезонът и цъфтежа на красивите пролетни дървета започва и според „картата на цъфтежа“, ще мога да се насладя през следващите 17 дни във всичките градове. Ето и първите японски цветове!

Въпреки че е някак си празно, на мен ми доставя удоволствие да се разхождам в тази необикновенна страна и да наблюдавам всичко, от продавачите по най-дългата търговска улица Tenjimbashisuji, до продуктите и японските йероглифи, а презентацията на храните е уникална. Не виждам хора с маски, освен японците, които по принцип носят такива, няма и туристи 🙂

Осака е известна със своят замък Osaka Castle, който е затворен за туристи поради Ковид 19, но аз си купих японска храна, обядвах в парка и се насладих на красотите около него.

Разбира се и капсула на времето с пожелания за новите поколения и…указание как да се отвори след 100 години!

Ето и многото храмове в града с активни монаси!

Красотата на Осака е в модернистичната архитектура на този великолепен град…

…както и в традиционната

След първите си впечатления от японската култура и Осака, се запътих към Нара. Това е първата столица на Япония 701-784 година и известна с храмовете си под защита на Юнеско, фестивала Омизотури и…сърните си (по-точно Сика-Елени) 🙂 А те са навсякъде и това е основна атракция на града.

Наистина имах невероятен късмет със слънчевото време и се разходих в парка на града, където бяха стотиците сърноелени. После посетих известните будистки храмове Tōdai-ji (тук е най-голямата будистка бронзова статуя), Kōfuku-ji (с втората най-висока и дървена пагода в Япония), Gangō-ji (най-старият будистки храм в Япония), Kasugataisha Shrine и разбира се интересните хора по улиците!

Вечерта беше запазена за Nigatsu-dō Hall и огненият фестивал Omizutori. Той се провежда всяка година през месец март и моята програма я бях организирал така, че на 12.3.2021 да бъда тук. Това е краят на двуседмичните празненства във вторият месец от китайският Лунар календар. С краят на фестивала хората се пречистват от греховете си и се дава началото на пролетта. От този ден започва и Сакура, цъфтежа на вишните в Нара. Един истински спектакъл, който се организира през деня и върховата му точка е при свечеряване. Ето и едно видео от този вълнуващ ден.

Осака е разположена така, че да може човек да посети различни градове в рамките на еднодневно пътуване. Следващото място е Кобе, известен с Kobe Beef и злополучното земетресение през 1995 година. Уникалната гледка на града е от 24ти етаж на кметството, където има и малко изложение със снимки и информация за града.

Това е един нов индустриален град, който е преживял разрушително земетресение на 17.1.1995 година и в рамките на 3 години с общи усилия е възстановен напълно. В центъра на града има монумент за жертвите на земетресението, както и огънят на надеждата.

Обновеното пристанище е магнит за хората, които си правят фотосесии, спортуват или просто се разхождат. Оставена е и една малка част от земетресението, което да напомня на хората, че всеки един момент може да се случи отново.

 

Тъй като не съм почитател на говеждото месо, реших да посетя уличната храна в китайският квартал и да опитам нови храни 🙂 Някак си всичко е пълно с популярното Kobe Beef! В Кобе е третият най-голям китайски квартал в Япония, който съществува от 1868 година.

Кобе е и японският град на маратона. Тук за първи път се е организирало подобно съревнование в Япония!

Въпреки пандемията от Ковид 19 имах един чудесен ден в този прекрасен град. Бях се запътил към музеят на сакето и кафето, но за съжаление бяха затворени, както и повечето забележителности. В Япония не се усеща никаква паника, но туристите липсват и е спокойно! Много от тях предпочитат да посетят и Киото като еднодневен трип, защото е на 30 минути с влак от Осака, но това не е добро решение. За мен втората столица на Япония е градът с най-много забележителности и три пълни дена са на границата на достатъчното, за да попие човек от атмосферата на този интересен град. Съботната сутрин на 14.3.2020 е дъждовна, но това не може да помрачи настроението ми. Настаних се в Piece Hostel Kyoto, най-добрият хостел в моето пътуване, и започнах обиколката си.


Както в повечето градове и тук могат да се видят невероятни хилядолетни пагоди, а в някои от тях да се наблюдават стари традиции. Например процесиите на синият дракон в Kiyumizu-dera, истинска наслада за ухото и окото.

https://www.youtube.com/watch?v=dsF9bw-6mqY

Впечатляващото в Киото са традиционните кимона и сандали, с които се обличат местните и туристите. На всеки ъгъл има магазини, където могат да се закупят или вземат под наем, а градът е изпъстрен в цветове. По време на обиколките се посещават различни храмове, изписват се желания и се молят!

Паралелно с това продължава Сакура! Истинска наслада е да се наблюдават цъфналите вишни или череши!

Някои от най-впечатляващите шинтоистки храмове в Киото са „сребърният павилион Ginkaku-ji„, Nijo Castle със своите градини, Императорският дворец, Heian Jingu

Най-известният шинто-храм в Япония се намира в квартала Фушими на един хълм и бива посещаван предимно на празници като Нова Година. Той е известен под името Fushimi Inari и е посветен на шинто-бога на плодородието, пътешествията и лисицата Ками Инари. Един много приятен поход, при който времето се промени от слънчево към бурен сняг. Оранжевите алеи от Тори са дарения от различни хора или компании като имената им са изписани върху тях.

Последният ден го посветих на Аришаяма. Първо пристигнах на местната гара, където имаше изложение на различни кимона и се запознах с две засукани японки 🙂 После посетих бамбуковата гора, езерото в града и се повозих на романтичният влак Сагано.

Киото може да бъде и свръхмодерен и това се вижда на гарата в центъра на града. Освен величествената сграда, на която има площадка за хеликоптер, там могат да се видят пеещите стълби. Ето и една японска песен:)

https://www.youtube.com/watch?v=MuPaMkWjlAw

Почти 2 седмици се намирам в Япония и е наистина впечатляващо! Правителството и хората не говорят за вируса и всичко е спокойно. Една от причините е, че през 2020 ще се провеждат Олимпийските Игри и не трябва да се създава паника. И така с нощният автобус потеглям за Нагано. Само трима пътника сме и се разполагам за сън. С японска точност в 6 часа сутринта пристигнах в градa, където през 1998 година се проведоха зимните олимпийски игри.

Този планински град се посещава предимно за ски туризъм или в търсене на известните снежни маймуни-макак. Много пъти съм гледал предавания за тях и това е една от целите да се отклоня на север. След като заключих куфара си на гарата, си взех Snow Monkey Pass и се отправих към следващото си приключение. Добре че имам и зимни дрехи, защото тук имаше много сняг:) Първо 1 час с влак и после 15 минути с автобус до началната точка.

Снежните маймуни живеят целогодишно в тези гори и могат да се наблюдават през различните сезони на годината. Пролетният период, през който бях аз, е свързан с топенето на снега и е интересно да се наблюдава хем припичането им на слънце, хем влизането им в „горещият басейн“. Японските макаци са уникални по рода си и се срещат само тук в естествената им среда. Насладете се на следващото видео!

Ето и малко снимки, където се вижда естествената геотермична енергия извираща от земята, която затопля водата в района!

За миг си помислих, че мога и да покарам малко ски в този известен ски район, но ми се стори доста сложно да отида до ски-пистите, да си наема екипировка (все пак идвам от Филипините с летни дрехи) и затова реших да се разходя в красивите градчета наоколо, където да наблюдавам истинският селски живот в Япония.

Като един спортен фен, една от най-големите атракции за мен е Олимпийският музей в Нагано. Точно тук България взема и единственият си златен медал на зимни олимпийски игри с постижението на Екатерина Дафовска в биатлона. Освен това съм в търсене на арменско наследство, както навсякъде по света и го естествено го намирам 🙂 Отвън има поставени около 20 метални плочи, които изобразяват символите на определени страни и една от тях е Армения с Арарат, нар, Ечмиадзин, най-старото вино в света и музикални инструменти. Просто чудо!

Музеят в Нагано е много интересен и при липсата на туристи се насладих напълно на артефактите и информацията.

2020 година е отново олимпийска за Япония и се забелязва усилената подготовка за летните игри. За съжаление впоследствие те бяха отменени, но аз си взех малък сувенир с ТОКИО 2020, а такива има безброй!

Разбира се и в Нагано се насладих и на цъфналите вишни, приятната атмосфера и великолепните храмове. Един от тях е Zenkō-ji построен през 7 век. Този храм е дом на 25 духовника от сектата  Тендай-шу и 14 духовника от сектата Йодо-шу. Те са замесени в интересна история, а именно протеста за начало на факелното шествие от техният храм по случай Олимпийските игри в Пекин 2008. Така изразяват солидарност с будистите в Тибет, които са подложени на дискриминация и потъпкване на права от китайското правителство!

А това е една атракция в цяла Япония, която на мен лично много ми допадна.

Неусетно преминаха тези 4 дена в северната част на Япония, където се усещаше липсата на туристи, но и надеждата, че Олимпийските Игри 2020 ще се състоят по план. Затова направих инспекция в столицата Токио и с дневният автобус след 3 часа бях на място 🙂

Един истински мегаполис с население от над 20 милиона души. По план трябва да остана 6 дена в града и с полет на Етихад да се прибера на 26 март 2020, но всичко е възможно в тази КОВИД ситуация. За начало се настаних в хотела-кабина. Досега само бях чувал за съществуването на подобни хотели, но сега всичко беше реалност. Абсолютно луксозна сграда на веригата First Cabin (Kyobashi) с отделни асансьори за мъже и жени (за по-голяма сигурност). Фоайето е широко, с бърз интернет, телевизия и всякакви екстри като например уред във формата на хладилник за бързо почистване на дрехи. Стаята за един човек е напълно функционална и дори има телевизор. Всеки ден получаваш пижама, пантофи, нови чаршафи, а в баните и тоалетните на последният етаж има всякакви удобства и принадлежности за един бизнес хотел. Освен това има и басейн с парна баня. Този тип хотели не е за всеки, особено за хората с клаустрофобия, но аз спах като къпано бебе:)

След като се настаних използвах слънчевият съботен ден и се разходих до главните забележителности в центъра на града. Първо се насладих на Императорският дворец с принадлежащите му фантастични градини. Пролетта с цъфтежа на вишните е и сезона на сватбите. Просто е наслада да се разхождаш само сред японци и да си единственият турист 🙂

Токио е едно съчетание на ултра модерни сгради и храмове от 6 век. Хората са също една комбинация от модерни и добре облечени жители, но излъчващи едно спокойствие и хармония.

По време на разходката погледнах прогнозата за времето и спонтанно реших да си взема автобусен билет до планината Фуджи за неделя. Пролетта е непридвидима, а за да се насладя на величествената планина-символ на Япония от особено значение са облаците! И така в 6:30 отпътувах за езерото Кавагучи, което се намира в подножието на Фуджи и след 3 часа бях там. Спокойно и без тълпи от туристи се отправих в посока лифта, откъдето можеш да се насладиш на красотата. За разлика от другите предпочетох да извървя краткият около 1 час път през гората и да разгледам природата в района. През целият преход човек може да се наслади на различни гледки, а обещаното безоблачно време беше факт! Разбира се и арменското знаме на 6 континента 😉

Достигайки целта имах сили да продължа с прехода в гората и да се върна за кафе, сувенири и снимки на туристическата платформа. Има само японски туристи и една група българи, разпознахме се веднага 🙂

После имах достатъчно време да се разходя на спокойствие около езерото и да се прибера навреме в Токио. Автобусите са през 30 минути и всеки може да си организира тази еднодневна екскурзия самостоятелно. Много зареждащо място е планината Фуджи и слънчевото време е предпоставка за приятен ден и различни преживявания. През летните месеци е възможно и изкачването на това за всички японци свято място.

Повечето компании започнаха да анулират полетите си и до последно се надявах да литна безпроблемно, но понеделник сутринта получих новината, че Етихад не разрешава полети през Абу Даби от вторник??? и моят полет до Франкфурт е канселиран. Затова реших да направя една огромна изморителна разходка, а във вторник да рискувам и отида с куфара директно на летището, може пък да ме качат на последният полет. След сутрешното кафе в 7 часа се насладих на разходката из града. Едно от задължителните места по време на Cherry Blossom е Chidori-ga-Fuchi Moat. Това е една дълга алея с дървета покрай реката, а през уикендите японците си вземат лодки и създават романтична обстановка.

Целият град е пъстър, но малко пуст. Музеите и повечето забележителностти са затворени поради страха от вируса и май ще се налага да идвам отново в Токио 🙂 За добро или лошо, това е действителността от липсата на туристи, сравнително спокойно и тихо. Ето и малко забележителности като бейзболният стадион и залата на славата, Kanda Myōjin, Акихабара със своите магазини за електроника, правителствените сгради и паметници.

Разбира се, че нощен Токио е една изключителна гледка. Тук присъстват не само луксозни магазини за дрехи и диаманти, но и много банки и офис сгради. Всичко осветено и истинско удоволствие да го снимаш!

По план си опаковах багажа във вторник сутринта, информирах рецепциониста, че може да не ме види повече и се отправих към летището. Най-голямото летище в Япония е пусто и само няколко полета обслужват последните пътници от различни краища на Азия. Точно в 14 часа по време на Check In за последният полет от Токио за Абу Даби се появи супервайзъра и ни съобщи, че няма как да ни качи, защото на пристигащите полети в ОАЕ ще се приемат само местни жители и никакви чужденци. Разбира се имаше скандали и висок тон, че подобно кратскосрочно решение от понеделник за вторник е меко казано неприемливо, но в тази ситуация всичко е непридвидимо. Седнах във фоайето и разгледах полетите. Единствените варианти бяха до Париж или до Амстердам. Избрах директният полет KL862 на KLM от Токио-Нарита до Амстердам Шипхол за следващият ден, сряда, 25.03.2020. Прибрах се в хотела с малко лошо настроение, че това великолепно пътуване от 19.1.2020 до 25.3.2020 трябваше да завърши по този начин. Времето беше дъждовно и дори нямах желание да се разхождам за последно из Токио. На другият ден отново бях на летището с още много пасажери, които хващаха последните полети за Европа. Япония все още се надява да проведе Олимпийските Игри Токио 2020 и не е обявила извънредно положение, което е все още добре за нас. Стюардесите ни посрещнаха в тази странна обстановка и ни обясниха, че полетът ще се проведен нормално в ненормална обстановка, но храната и напитките ще бъдат сложени по седалките и ще има самообслужване.

Разходих се из пустото летище, където имаше Оригами музей, изложба на известен художник и празни от посетители магазини.

Любимото ми занимание да снимам през прозореца по време на полет ми разкри красотите от Япония, през Сибир и ледената река Енисей до Дания и Нидерландия!

И разбира се в далечината планината Фуджи!

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.