Letzte Reisen

Камбоджа – кхмерското царство

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътуване няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 дена и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

Днес отпътуваме от красив и пъстър Виетнам в посока столицата на Камбоджа Пном Пен. Натовариха ни на един автобус и ни очакваше едно дълго и горещо пътуване по земя. По наша информация границите са отворени, няма паника относно коронавирус и всичко е точно 🙂 На границата с Виетнам е спокойно и сме 2 групи, които преминават бързо, може да е заради бакшиша (визата е 30$+5$ нещо като бакшиш на превозвача). После дежурната снимка и първи запознанства с местните граничари, продавачи на сим-карти и други 🙂

Незнам за другите пътуващи по света, но за мен Азия и особено столиците са наслада да ги наблюдаваш. Хората са толкова креативни в бедността си и разбира се усмихнати, че можеш да ги снимаш с часове.

Ние се настанихме в хотела, взехме по един студен душ и се приготвихме за организирана Тук-Тук обиколка на града. Това е превозното средство в цяла Азия и дори известните апликации като Grab  (в почти цяла Азия) или Go-Jek (в Индонезия) предлагат тази услуга. Удобна, евтина и бърза! Ето и едно видео да придобиете представа за движението в Пном Пен!

Столицата на Камбоджа е смесица между будистки храмове, малки гета и модерна архитектура. Тя е разположена на реката Тонле Сап (Tonle Sap), която е част от един уникален природен феномен, който се наблюдава ежегодно и е единствен по рода си. През дъждовият сезон и месеците юни-юли Меконг става особено пълноводен и причина за това са монсуните и топенето на снеговете в Хималаите. Тогава реката се движи към Сием Риап (Siem Riap) и най-голямото езеро в югоизточна Азия, Тонле Сап. През този период се наблюдават много наводнения и 1/3 от обработваемата територия на Камбоджа е под вода. В сухият сезон от месеците ноември до май,  реката се движи в обратната посока към Меконг и това е началото на „Водният празник Бон ом тук“ и започващият риболовен сезон.

Особена наслада са не само най-интересните будистки храмове като Wat Phnom, Silver Pagoda, кралският дворец или статуята на кралят Нородом Сиханук, който обявява независимостта на Камбоджа от Франция през 1953 година, но и алеята около реката през денят и нощта. Навсякъде е пълно с хора, търговци и все още туристи. Сигурно има и вирус, но никой незнае:)

През годините кралят Нородом Сиханук е имал власт, бил е много доминантен и е решавал проблемите на държавата авторитарно. После става политик и президент между годините 1955-1970 и 1970-1975. По време на виетнамската война Камбоджа се опитва да спазва неутралитет, но индиректно застава на страната на виетнамските партизани като ги подкрепя по различни начини. След краят на войната комунистите окупират държавата чрез военен пуч и през 1975 година министър-президент става „кървавият“ Пол Пот. Той застава начело на „Червените кхмери“ и започва масов геноцид над собственият си народ. Така започва една мрачна страница в историята на Камбоджа, която видяхме нагледно в музеят на Геноцида.

През 1951 година се ражда камбоджанската комунистическа партия, която е подкрепена от Виетнам. Пол Пот става нейн лидер като предимно взаимства идеите си от Мао относно развитието на селското стопанство и следва китайският комунизъм. Паралелно с това се параноизира както Сталин, което е и причина за кланетата. За 4 години в периода (1975-1979) умират 2 милиона души предимно интелигенцията и мъжете като повечето са заровени в масови гробове като при погребването им са използвани химически препарати за бързо разлагане на телата и унищожаване на доказателства. На снимките могат да се видят и дърветата с тонколони, които имат за цел да заглушават писъка на жертвите. Въпреки масовият Геноцид, останах учуден, че много камбоджанци подкрепят неговата политика, която има за цел да прекъсне влиянието на виетнамската държава върху тях. Подобни разговори проведох с нашите двама екскурзовода, които само при споменаването на подобни мисли се препотиха няколко пъти. Така новата комунистическа партия след 1980 година провежда явна пропаганда с цел да бъдат признати като новите герои в Камбоджа. Те се стремят да покажат, че са спасителите на народа, но в действителност продължават неговата политика на тоталитаризъм. Влиянието на Виетнам се завръща не само с военната подкрепа в този период, но и с интегрирането на виетнамци в политическият живот. Много виетнамци остават след Геноцида в днешната камбоджанска комунистическа партия, научават езика, сменят си имената и така държат близост и влияние. Камбоджа и Виетнам имат силни връзки и до днес.

 

Зверствата на режимът на Пол Пот могат да се видят най-добре в затворът S21 и музеят на Геноцида Tuol-Sleng. Жертвите са били изпращани първо тук и след изтезания са отивали в масовите гробове. Когато виетнамската армия на 1.1.1979 година влиза в спасителната акция в затвора, червените кхмери убиват за последно 14 души, чиито гробове са отвън. По този начин режимът е искал да унищожи всякакви доказателства. Оцелелите са само 12, от които 4 деца! Две от тези деца са възрастните хора на снимките, които разказват собствените си истории във видеото!

Пол Пот умира в джунглата през 1999 и никой не отива на погребението му. Той е кремиран и го погребват близо до границата с Тайланд без да се знае точното място. Дуч, главното лице в убийствата и шеф на секретната полиция, е изправен пред съда и по време на процеса разказва, че всичко е по заповед на Пол Пот.


Повечето туристи идват да се запознаят не само със съвременната история на Камбоджа, но и посещават великолепният Ангкор Ват, столицата на кхмерското кралство от 9 век. За тази цел се отправихме с автобус към Сием Риап и се настроихме на историческа тематика през следващите три дни. Този град е с популация от 800.000 души и е изграден около историческият Ангкор. Архитектурното му развитие е съобразено с това и най-високата сграда трябва да бъде не по-висока от 65 метра, височината на Ангкор Ват. Той е символ на Камбоджа и краси техният флаг. Сием Риап живее предимно от туризъм и цялата инфраструктура като масажни студия, ресторанти, туристически бюра или екскурзоводи е съобръзена с това. Месец февруари е туристическият пик, но се усеща отлив на туристи. Границите с Китай са затворени и посетителите в този момент са предимно европейци и американци.

Събуждат ни в 4 часа сутринта и се отправяме към най-големият по територия религиозен монумент в света с големина от 402 км² и над 1000 храма и езера. За сведение най-старият действащ религиозен храм в света е патриаршията на Арменската Апостолическа Църква в Ечмиадзин, Армения, построена през 301 година. Всички искаме да наблюдаваме изгрева на слънцето, който озарява красивият храм. Просто невероятно!

Следващите два дена имахме удоволствието да разгледаме различни части от този комплекс и да се запознаем с кхмерската култура, която произлиза от Индия. Той е построен в периода 9-12 век, а Ангкор Ват е завършен през 1177 година в чест на бога Вишну. Архитектурата е наистина впечатляваща с мотиви на различни хиндуистки богове, животни или военни сцени като например битките на виетнамските завоеватели от Дананг с кралете на кхмерската империя. Хората много често са изобразени голи, защото това е била традицията при посещенията при краля, който искал да бъде сигурен, че не носят оръжие. Богатите са изобразени с много накити и големи златни обеци като Буда. Могат да се видят и различни надписи на дарители, както и дупки в стените, които са за поставяне на злато или жертвоприношения в хиндуизма. В началото на разкопките френските учени са открили само 300 храма, но впоследствие учени от Австралия с помощта на сателити локализират още 700.

Кхмерската култура е близо 6000 годишна и е известна с факта, че е измислила числото „0“ като преди това се е брояло от „1“. Освен това са изграждали много „умни“ напоителни системи в близост до реката, което е спомагало за многократни оризови жътви. Така те започват да придобиват влияние в района със своето богатство и започват да строят храмове с помощта на слонове като пренасят над 10 милиона каменни блока от джунглата и близката река. Интересното е, че след построяването на Ангкор Ват се забелязва наклонената му форма наляво, която се дължи на подпочвените води, а това може да се забележи само при движението на слънцето, тъй като е много голям.

Храмът Bayon е известен с изваяните си каменни лица. Те символизират многото крале на империята, които гледат във всички посоки. Не само този, но и други храмове в религиозният комплекс са смесица от хиндуистка и будистка култура. Кхмерската култура произлиза от хиндуизма, но с течение на времето и изкачването на различни царе в империята, те се обръщат към будизма и днешната религия в Камбоджа е свързана с Теравада, най-старата школа на тази религия.

Друг интересен храм е Ta Prohm, който впечатлява с фреските си и огромните дървета! За разлика от другите монументи, този целенасочено не е реставриран и разходката сред 800 годишни атвентични забележителности е неописуема. Според историята, майката на кралят е била будистка и той построява този храм за нея, докато бащата е бил хиндуист и за него бива построен Ангкор Ват. Тук е сниман филмът Томб Райдър с Анджелина Джоли. Освен това има 1867 склуптури на жени и различни мотиви от битката на Кхмерите с Чампа от Виетнам. Първата битка е спечелена от Кхмерите, но Чампа ги побеждават отновно през дъждовният сезон, когато Меконг се движи в противоположната посока.

В комплекса видяхме и много интересни камбоджанци, които се бяха облекли като древните кхмери.

 

Разбира се, че ние видяхме много повече, отколкото мога да опиша, но се надявам да съм ви представил поне една малка част от този религиозен комплекс. Архитектурата е внушителна, а кхмерската империя не се ограничава до „червените кхмери“. Ето и още няколко впечатляващи снимки за довиждане:)

Напускаме Сием Риап и се отправяме към края на това организирано пътуване с начална и крайна точка Бангкок. По пътят посетихме местен пазар за необикновена храна като тарантули, скорпиони и летящи насекоми. Камбоджа е все още бедна държава и хората тук ядат всичко. Тези насекоми се култивират във ферми и ви призовавам да се насладите на протеиновата храна в следващото видео 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=owjh816g6vQ

Югоизточна Азия е едно интересно място с много култура, мили хора, вкусна храна и топло време. Аз дълго време не исках да посетя това място на света и предпочитах други дестинации, но съм бъркал. Тези 4 седмици ме обогатиха и се чувствам щастлив, че бях тук, докосвайки се до мистични храмове от будизма и хиндуизма, посещавайки природни феномени, срещайки се с различни хора. По време на Ковид 19 нямаше огромна разлика с пътуванията ми от преди, защото хората имат лежерен начин на живот и малко информация. Четейки ежедневно информационният бюлетин се превръщаме в параноизирани зомбита, които ни карат да забравяме, че животът винаги е бил такъв и един вирус не трябва да ни променя. Жалкото е за многото политически решения взети в следващите месеци, които затвориха границите на тези държави и обрекоха много хора на мизерия. Туристическата индустрия в Азия е важен икономически отрасъл, от който се прехранват много семейства и комуникирайки с моите приятели и познати в този район, ме прави още по-тъжен, че самите те трябва да се преориентират в други професии. Няма туристи и всичко опустя. Единственото положително следствие от спирането на разрушителният масов туризъм в Азия е отдъхващата си природа. Реките са по-чисти, въздухът свеж, а робините на бяла плът имат други занимания.

До мен достига следващата информация, че полетът ми от Филипини до Тайван е анулиран, защото Манила затваря границите си в двете посоки. Така трябва да пренастроя част от моето пътуване. Следваща стъпка Филипините с полет от Бангкок.

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.