Letzte Reisen

Будистки Лаос и едно пътуване по време на Ковид 19

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътуване няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 дена и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

След 6 пълноценни дни в Северен Тайланд пренощувахме на границата в заспалият град Чианг Кхонг, Тайланд и на 24.1.2020 се отправихме към граничният пункт Ban Houayxay в Лаос. Бяхме две групи туристи и всичко мина бързо за бавният живот в тази азиатска държава. Лаос е комунистическа държава и около 30 държави ползват правото да пътуват безвизово, както например нашият руски приятел в групата. Европейците плащат около 25$, канадците както винаги са с най-високи такси около 50$ или за някои държави като Виетнам с виза. Както навсякъде по света на границата има банкомати или смяна на пари в бюро, все пак Лаос е отворена към туристите от дълго време и определена инфраструктура е вече създадена. Другото, което прави на пръв поглед впечатление са китайските инвестиции. Лаос е четвъртият най-голям кредитополучател на Китай и почти цялата инфраструктура е построена от тях като за това са били кредитирани от китайското правителство и имат индиректна зависимост. Китай упражнява огромен контрол над страните в този район, с изключение на Виетнам. Лаос се управлява от комунистическата партия, но приема инвестиции от чужбина като Китай, Виетнам, Южна Корея. В парламента има 2% будитски монаси, които участват в политическият живот на страната, но президента винаги е от листата на комунистическата партия. Той се избира с мандат на всеки 5 години. През 1975-1986 година монасите са избягали в Тайланд от комунизма, защото храмовете са били затворени. Сега е малко по-либерално!

Запътваме се за реката Меконг, където ще прекараме 2 дена в лодка или близо 300 км по най-дългата и жизненоважна артерия в Югоизточна Азия. Това са бавните лодки, които за притежавани от частни семейства и се ползват за транспорт на туристи или местни жители от едно село до друго. Пълна идилия! Храната се готви на лодката и два дена ще ни гледат като царе :)Поглеждайки назад, пътуването по Меконг беше най-интересното преживяване в Лаос. При едно групово пътуване особеният комфорт е, че не трябва всеки ден да се занимавам с търсене на хотели, места за ядене или подробна информация. Аз лично предпочитам да пътувам сам, но всеки вид пътуване има своите предимства и недостатъци, а често микса между двете е най-доброто решение. Нашият гид беше сравнително мързелив и цъкаше на телефона постоянно, но пък беше образован и отговаряше на всички зададени въпроси. Екскурзоводът трябва да бъде „разчекнат“ и да разказва постоянно, иначе мога да си купя една книга и да прочета всичко. Преди това пътуване незнаех почти нищо за тази държава и за мен беше доста мистична.

През целият ден могат да се наблюдават местните златотърсачи

или местните скотовъди

или рибари

или животът на хората по делтата на Меконг

Едни стотина километра от 8 сутринта до залез слънце! Това е завършека на един приятен ден в Лаос! Останахме да пренощуваме в Прабанг в този лодж вдясно, който имаше една невероятна гледка не само преди лягане, но и сутрин рано…

Удоволствието да си пиеш кафето на закуска и да наблюдаваш азиатските слонове. За тези, които са били в Африка, могат да видят основните различия, а именно по малки уши, тяло и крака. В Африка слоновете са принудени да търсят по-дълго време вода и затова са се оформили толкова големи.

https://www.youtube.com/watch?v=bcqawfVKAuw

Вторият ден от нашият преход по Меконг започна рано през студената сутрин и продължи в посока Луанг Прабанг. Тази река има дължина от 4500 км, а в Лаос са „само“ 1860 км. Тя извира в тибетски Китай посока юг и се влива в Китайско море при Виетнам. За Лаос е от особена важност не само от енергийна гледна точка с 2 ВЕЦ, но и за напояване в селското стопанство, риболова, туризмът и търсенето на злато 🙂 По пътя посетихме интересен будистки скален храм, който е не само туристическа забележителност, но и духовен център за близките села и градове. Той е изсечен в скалите и има няколко пещери, както и над 4000 религиозни фигури донесени от вярващите.

Тук бих искал да разкажа за религията в Лаос. 65% принадлежат към особено течение на будизма, което е близо до хиндуизма. То се отличава най-вече с ритуалните жертвоприношенията на цветя и различни пръчици. Народът на Лаос е придошъл в тази част на меконгската долина през 8 век от север (южен Китай), а в по-късен етап се разпространява и будизмът от запад. Кралското семейство го обяввава като официална религия около 16 век. Този скален храм е част от ежегодните религиозните поклонения в Луанг Прабанг начело с кралят като патрон. 30% от вярващите в тази държава принадлежат към т.нар. анимизъм (вярват в джунглата, водата, огъня ), а останалите 5% са християни.

След 2 дена пристигнахме в Луанг Прабанг, бившата столица на Лаос и не толкова заспал град. Това го преживяхме още същата вечер на бурно лаоско парти – истинска забава с местна бира, музика на живо и танци 😉 Но преди това похапнахме на местният пазар, всичко каквото му душа сака от риба до кучешко месо, както и пресни плодове, които ги има само в Азия. За мен този континент имат най-уникалната храна в света и особено ако човек си притъпи предразсъдъците, би опитал какво ли не. Аз лично наблегнах на рибата, но нашият руски приятел опита всичко и кучешкото му се овкуси добре…скоро ще има и изненади от Камбоджа! 🙂

Лаос е интересна държава с много различни народи (точно 49) и етнографският музей е добро начало за денят. Всички са много различни като се започне от езика, музикалните инстрменти, облеклото и семейните отношения.

Например консервативните Akha , които не признават близнаци и вярват, че носи лош късмет, така убиват и двете деца. Те вярват в анимизмът и нямат образование. Ако имат дъщеря, то тя няма право да се вижда с новият съпруг преди сватбата и първо се прави жертвоприношение в новото жилище и тогава могат да се срещнат. Преди 2005 са засаждали предимно опиум, но в Лаос е вече забранено. Съпрузите спат отделно до 60 годишна възраст, но ако им стане скучно отиват в другото легло за 1 час. Имат традиционални дрехи и шапката се носи постоянно.

Hmong – по времето на войната много от тях са работили за ЦРУ, а след войната (Лаос и Камбоджа са част от Виетнамската война през 70те и са също толкова засегнати) повечето заминават в други държави. Говорят 3 диалекта, живеят в опростени къщи от бамбук и също вярват в анимизма. Следват Лунар календара (близък до китайският календар) и на нова година правят жертвоприношения. В къщите имат 2 врати и задната се отваря само при специални случаи като погребение или ако се роди дете. При женитба се вземат двете фамилии като Янг и Ванг са типичните в цял свят и така се разпознават, че са от една и съща етническа група. Интерсно е, че и по тези ширини имат ритуалът „отвличане на жена“, който е познат и в България 🙂 Мъжът може да има до 10 жени, което ги прави полигамни, но тази традиция е предимно в селата.

Следва craft silk village с известните си килими и платове. Тук се отглеждат червеи, правещи коприна от зеленото растение. Те раждат около 100 яйца. Цветовете за платовете се произвеждат от натурални растения или плодове, а една жена-тъкачка за 3 дена прави плат от 2 метра.

За обяд бяхме на гости при местно семейство, което е част от проектите на Gadventures по света, при които се подкрепят местни хора с малък бизнес или в подкрепа на местното културно наследство. Бяхме посрещнати с будистки-хинду ритуал, който се прави по 3 повода в годината – нова година, ако някой е болен и при идване на гости. А цветето на Лаос започна цъфтежа си 🙂

Не трябва само да се яде, а да има и движение! И така към един малък преход сред красотата на водопада Куангзи! Той се намира в един парк с различни животни и в този неделен ден беше пълно с хора, още никой не е чул за вирус…

Луанг Прабанг е и градът на будистките храмове, както и кралският дворец, защото е бивша столица и негово седалище. По административни причини и централното разположение през 16 век столицата се мести във Виентиян. Красотата на тези архитектурни чудеса е неописуема и спираща дъха. Да срещнеш монаси, да се снимаш с тях или да ги помолиш да ти разкажат за тяхната религия и живот, е абсолютно допустимо. Те също се радват на контакт с други националности и разказват с охота за будизма и начинът си на живот. Просто се затвърди имиджът за хората по тези места, че са абсолютно вежливи и чистосърдечни.

За много европейци будизмът е непозната религия, но в Луанг Прабанг човек може да се докосне до различни елементи от нея, като например медитацията! От нея няма по важно действие в един будистки манастир, чрез която монасите се изпълват със спокойствие, прозрение и мъдрост. Само по този начин те могат да достигнат най-висшият си стремеж, а именно просветление и нирвана. В Лаос се практикува собствена форма на Самата (практикуващ за вярващите миряни) и Випасана (за монасите) будизъм, а в Луанг Прабанг е популярен и Паривасакам будизъм. Последният се отличава с 14 дневно отшелничество в гората, oсобени правила за тишина, както и будистките песнопения chanting. Друга традиция е Тудонг, при която монасите се разхождат с бели чадъри в гората или мистичната планина Фузи. Физическата и менталната изолация играят основна роля при медитацията на монасите!

Още малко красота от Луанг Прабанг, едната от трите забележителности на Лаос, които са част от културното наследство на Юнеско!

А това е изглед от планината Фузи с нейните легенди и стъпката на Буда към града!

Въпреки, че в Лаос времето тече бавно, нашето време лети и се запътваме към поредното приключение, а именно да пренощуваме в лаоско село. Това е още един смислен проект на Gadventures от 2012 година, при който се запазва автентичността на местните хората, подпомагат се в туризма и групите пренощуват в няколко местни къщи. Пълна идилия, където имахме уникални преживявания. Разбира се трябваше да пропътуваме 7 часа по основната артерия (всичко се транспортира по този начин, но китайците са започнали строежа на ж.п. линия) от север на юг с невероятни гледки и много завои, разбира се и спирка за обяд, ако някой иска например кучешко месо 🙂

Надуанг е едно типично село, в което животът тече бавно и весело. Живеят около 150 семейства като повечето са дошли през 1964 от северните провинции в търсене на работа. Тук се развива типично селско стопанство и за разлика от много места, където оризът се култивира под водата, тук в планината е над водата. Децата играят спокойно навън, местният търговец обикаля къщите и продава месо, кметът управлява всичко (бива избиран, но може и да бъде 50 години кмет), а монасите строят будистки храм и играят футбол! Хората са много гостроприемни, сложиха ни по една гривничка за „добре дошъл“ и се разходихме из селото да попием от настроението. Говорим с всеки, доколкото е възможно и всеки ни разказва своята история, понякога с помощта на нашият гид. Например за семейните отношения в този край: Аранжираните бракове в Лаос са типични, и обикновено шамана казва кой ден е добре за женитба. Плаща се на семейството на момичето около 5000 долара, а в градовете около 15000. Повечето пари са за сватбата, която е сравнително голяма от 200-1000 гости. Подаръците са предимно от злато и сребро, а и има голяма врата на входа на сватбата и всеки плаща, за да влезе. Майката приготвя леглото на булката един ден преди това. Сватбите са по традиция сутрин, а вечер е второ парти, защото според вярванията нощите се използват по-скоро за погребения. В селата се женят 14-15 годишни, а в градовете около 20 годишни.

След закуска (освен типичната за Азия закуска, имаше и възможност да се хапне плъх…нашият руски приятел го направи и му се овкуси. Това са оризови плъхове, които се хранят от полетата и уж били здравословни?) имахме възможността да видим за втори път процесиите на монасите по събирането на храна. Всяка сутрин преди изгрев слънце, а по време на пости само през първият и последен ден, хората излизат на улицата и раздават храна. Те вярват, че като дават, добрината ще им се върне. Монасите нямат право да готвят и това е начина да се нахранят. Има и много хора, които  носят храна на място в храмовете. Всеки монах си има област и минава по определни улици, например в Луанг Прабанг, но в селото улицата е една 🙂 Интересно е, че много лаосци (този разказ го преживях и в Непал) пращат децата си като монаси, предимно заради доброто и безплатно обучение. Монаха трябва да следва 225 правила от Тевала будизма. Режимът им е строг като стават сутрин в 4:30 след като чуят барабаните, после медитират, вземат храна, мият се, отиват на училище. Там учат бали-санскрит (имат само една книга на този език за всички будисти), но и обикновени предмети преведени на лаоски език. Следобед е запазен също за медитация. Ядат 2 пъти на ден, само за закуска и обяд. Ако някой не издържи този строг живот, то той може да се откаже от монашеството. Интересното за теченията в Китай и Япония е, че монасите могат да се женят, което в Лаос е забранено.

Последни дни в тази далечна страна, още не сме чули за вирус в Лаос и всичко е точно 🙂 Да не забравяме, че комунистическите държави не споделят много информация с гражданите си, но все пак ако се разчуе сме с наострени уши. Лаос граничи с Китай, а китайската нова година на металният плъх 2020 е в разгара си. Това е и периода, през който китайците пътуват най-много и предимно в Азия. Днес се запътихме за столицата Виентиян и при това горещо време се излегнах в хотела да погледам тенис. Откритото първенство на Австралия тече и днес са четвъртфиналите. Сещам се за преживяванията ми в Мелбърн през 2019 и това беше може би най-приятната седмица в едно уникално тенис-пътуване…Тенис в Австралия

За мен столицата на Лаос е най-заспалата от всички в Азия. През 16 век я местят тук, а през 1709 държавата се разделя на 2 кралства, през 1713-1809 на три, защото кралят нямал наследник. Така се появява и името Лаос. Преди това се е именувало „кралство на милионите слонове“. След това идва френската инвазия в целият район до тяхното изгонване през 1954 година. От 1955-1975 трае виетнамската война, в която Лаос и Камбоджа са въведени без причина, но там се зараждат революционните партизански движения, особено по граничните райони, през които навлизат във Виетнам. За този период ще разкажа по-подробно в пътуването ми до Виетнам. САЩ подкрепя монархистите и в трите държави, а Китай и Русия са срещу тях и подкрепят партизаните и комунистическите лидери. В Лаос има 4 университета и студентие учат предимно икономика, право или медицина. Както и в България или други  посткомунистически държави, повечето се стремят към държавна работа, но такава получаваш ако имаш връзки или пари – типична корупция:)

Има няколко забележителности и храмове, които разгледах на следващата сутрин преди полетът ни до Виетнам. Ето и няколко интересни снимки на триумфалната арка, подобие на тази в Париж, парламента, монумент от чинии, протеинова храна…Всички видеа като например благославяне на мотор или будистки процесии съм качил в инстаграм, фейсбук и ютуб!

На 2.2.2020 за първи път дочухме, че вирусът от Китай започва да се разпространява и на моята първа снимка с маска европейските ми приятели се присмяха. Дали са знаели какво ги очаква?

Следват десетина незабравими дни във Виетнам, според мен най-интересната държава от всички в района!

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.