Letzte Reisen

Филипини – великолепна природа под водата и над нея и едно пътуване по време на Ковид 19

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътешествие няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил, го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

След като пристигнах от Камбоджа в Бангкок, до мен достигна следващата информация, че полетът ми от Филипини до Тайван е анулиран, защото Манила затваря границите си в двете посоки. Така трябваше да пренастроя част от моето пътуване. На 17.2.2020 литнах с Air Asia за Манила. Преди това трябваше да проведа двучасов разговор на гишето на най-голямата low cost компания в Азия относно анулираните полети, защото по план от Филипини трябваше да летя за Тайван и оттам за Осака. Сега имах задачата да убедя служителката на авиокомпанията, че ако не мога да литна за Тайван, няма как да летя оттам за Япония 🙂 Разговорът беше ползотворен и полетите ми бяха анулирани, като сумите трябваше да бъдат възстановени. Така се очертаваше един триседмичен престой в тази островна държава!

Полетът мина чудесно, бърза гранична проверка, багаж и с поредната сим карта си поръчах Grab․ С пристигането в хотела, един/една/едно Ladyboy на рецепцията ме уведоми, че този хотел вече не съществувал:) Готиното в тези държави е, че хората са гъвкави и креативни. След няколко минути се разбрахме и ме пренасочиха няколко улици встрани в друг хотел от тази местна азиатска верига Reddoorz

Манила е столицата с най-голямото гето в света, а градът е една лудница. Най-впечатляващи са местните маршрутки Jeepneys, които са наследство от американците след войната. Горе-долу като олдтаймърите в Куба.

Те са 14-местни, но за по-голям комфорт може да си поръчате мотор с кош 🙂

Аз обичам да ходя пеша и след сутрешното кафе се отправих към забележителностите на Манила. На повечето места се забелязват мерките срещу коронавирус, като в музеи, търговски центрове или някои ресторанти мерят температурата на хората, някои пък носят маски и чудесното е, че няма китайци и туристи. Границите са все още отворени, но с Китай е затворена и това облекчава ситуацията:). Манила има 3 големи и много интересни музея, които посетих в първият ден, а това са природо-научният, историческият и антропологичният. Правителството ги е направило безплатни и така мотивира жителите да се образоват. Те са абсолютно препоръчителни за началото на едно пътуване в тази островна държава. Отделете си 3-4 часа и се насладете на историческите факти от първите завоевания до християнизирането, етнографското национално богатство от 185 местни езика, както и разнообразието на флората и фауната. Тук се намира и най-старата екосистема в света, Tubbataha reefs. Интерактивните музеи се намират в парка Ризал, където е и националният монумент на този филипински герой. Там могат да се видят и различни паметници предимно в памет на втората световна война и национални герои от този период.

Моята разходка продължава в старият град на Манила, Intramuros. Тук могат да се видят не само автентични стари сгради от колониализма, но и красиви паркове, както и величествената катедрала на столицата. Филипинците са силно вярващи католици и почти навсякъде могат да се видят пълни църкви с миряни. Ето и малко пъстри нюанси от този луд град:)

2-3 дена са напълно достатъчни за Манила, но и задължителни. Много туристи посещават островите и се наслаждават на природата, но за мен е важно да се конфронтирам с истинският начин на живот по пазарите, музеите, църквите или местните ресторанти. Преди да отлетя за остров Палаван се разходих по морската алея и се насладих на градският въздух 🙂

Check-In, мерене на температурата 36,8° и в посока Палаван, дивият остров!

Повечето туристи продължават за Ел Нидо след като кацнат в столицата Пуерто Принцеса. Аз реших да остана 4 нощувки тук и да направя няколко еднодневни екскурзии. В първият ден се разходих из малкият град и посетих местният етнографски музей. Той се намира в административната сграда на провинцията, а там ме чакаха няколко студентки, които да ми разкажат за природата, историята и всичко свързано с този остров. Първите заселници са отпреди 50.000 години, а през 12 век се разпростира малайската култура от султаната Борнео. После идват испанците и с тях католическите мисионери, които водят ожесточена битка с мюсюлманите. В последствие се настаняват американците, които разпространяват модерният начин на живот и свободата, а след тях ще се запомни жестокостта на японците по време на войната.

Излизайки от сградата се срещнах с губернатора на провинцията Joshua Bolusa, с когото се заговорихме. Той беше приятно изненадан да види арменец на живо и след като научи исторически факти за Арменският Геноцид се снимахме за историята. Дали нашата обща снимка ще бъде там и след 10 години 🙂

Разхождайки се из града се чувствам като единственият турист – посетих местният пазар, катедралата, както и пешеходната алея. Изпитвам истинско удоволствие да се смеся с местните хора, да поприказваме, да си купя плодове или просто да наблюдавам начинът им на живот! Разбира се и филипински масаж за десерт! Там получих и най-странният въпрос: „Ти християнин ли си, аз мислех, че само филипинците са християни?“

На следващият ден ме взеха в 8 часа сутринта и нашата крайна цел беше подводната река Puerto Princessa Subterranean River National Park, част от световното природно наследство на Юнеско. Тя е избрана и за едно от новите седем природни чудеса на света. Тази екосистема е уникална по рода си и свързва океан, планина и река, както и принадлежащи мангрови и тропични гори, както и сладководни блата.  В карстовите пещери живеят хиляди прилепи, които прехвърчаха през главите ни.  Освен това има над 800 растения и 224 животински вида. 8,2 километровата подводна река Cabayugan тече под огромни сталакмитни и сталактитни образувания. Тя е жизненоважна за местните хора при напояването на аграрните им площи, както и за препитание от екотуризъм. Този парк е най-голямата забележителност на Палаван и Филипините. Ето и едно кратко видео от мен.

Какво би било Филипините без да се посети Sand-Bar, това са острови, които се образуват при отлив на водата, а при прилив ги няма:) Истинско удоволствие е да се цопнеш в кристално-чиста вода! Ето и малко снимки от Honda Bay.

Следващата спирка е остров Себу, не съм чул за вирус и освен меренето на температура, друга разлика не виждам…и разбира се липсата на китайци и туристи!

Планираните 6 нощувки за този остров остават, но ще трябва да си запълня времето. Все пак престоят ми на Филипините се удължи с 10 дена и вместо да правя еднодневен трип до Бохол, смятам да остана 4 дена там, а преди това да посетя дивият Камотес. Себу е столицата на едноименният остров и е една голяма мръсотия. Наоколо няма плажове и трябва да се пътува поне 1 час, за да се насладя на кристалната филипинска вода. Моята мисия е друга, да бъда част от един природен феномен, който го има само тук, китовите акули. Преди бях чувал за тях, но сега ще се престраша да се гмурна. Малкият ван ме взема в 2 часа сутринта, за да пристигнем навреме около 5 часа в Ослоб. Някои туристи предпочитат да пренощуват там, но аз предпочетох еднодневен тур. Това е най-голямата природна забележителност на Себу и околността. До там може да се стигне с лодка от Бохол или по суша от Себу. Туристите се разпределят по лодките и времето във водата е строго определено, 45 мин. Преди години местните рибари са установили, че китовите акули пристигат в този залив и започват да ги хранят със скариди, за да са целогодишно в района. Това е изключително регулиран бизнес от местните хора и като монополисти могат да определят правилата. Тъй като няма китайци и е доста спокойно, цените са ниски. Качваме се на лодката и пътуваме 5 минути от брега, а след още 5 се появява семейство китови акули. Това е най-голямата риба и акула в световен мащаб. Тя е се храни с планктон или малки риби, общо взето вегетарианец, а не хищник. Среща се предимно в тропическите топли води и от 2016 година е в червената книга на застрашените видове. Ние сме във водата и колкото и да сме близо до нея, трябва да спазваме определени правила. За мен това беше върховно чувство, дори бях ударен леко от нейната опашка.

Следващите дни ги посветих на града и околностите. Първо се разходих в старият град, после посетих местната катедрала и Магелановият Кръст, който е символът на християнизирането през 1521 година и свързан с пристигането на Фернандо Магелан по тези земи, а най-накрая влязох в най-старата от 17 век запазена къща във Филипините.

Приятелят ми Иван и неговата съпруга Луи имаха свободен ден и ми показаха още една интересна забележителност, парка Сирао. Оттам се открива невероятна гледка към града и към планината. Тук са направили тематичен парк и са копирали Амстердам 🙂

Не бях играл 2 месеца тенис и за моя радост открих тенис клуб до хостела, така че отидох на място и потренирах! Няма загубено време, дори и да си на път!

Хапнах и скариди по местна традиция в торбичка със сос 🙂

Следващото предизвикателство е дивият остров Камотес – Camotes Island, който се намира на 2 часа със скоростна лодка от Себу. Прекосявайки островите ти мерят темперературата навсякъде, но други рестрикции не виждам, всичко функционира перфектно, дори и шофьора, който си избрах да ме закара до хотела:)

След като се настаних в хотела, установих, че съм единственият гост. По-хубаво от това, здраве! Легнах на плажа и си пуснах Рафаел Надал-Григор Димитров, последният тенис мач преди голямата пандемия по света. Чудя се, дали 4 дена ще ми стигнат на това райско място!

На следващият ден реших да се разходя из острова и се спазарих с местният Йозеф да ме повози за 14 евро:) Първо посетихме езерото Данао, където се запознахме с Папа Таси, местен грък, който върти хотели и ресторанти, истинска забава с този човек.

После плувах в сладководна пещерна вода, където се запознах с двама българи-туристи:)

Разбира се посетих и местният пазар

А вместо обедна почивка ходихме на арена за бой с петли. Тя се организира всяка неделя и е придружена от залагания.

В края на денят, Йозеф ме запозна с неговото семейство, поиграхме билярд със съседите му и отидохме да купуваме коза 🙂 Той беше горд с неговата къща и няколкото кокосови дървета, които притежава.

Един интензивен и невероятен ден! Дори успях да се насладя на залеза!

Camotes е свързан с островът Poro, а в северната част се намира малкият и райски Tulang Diot. Моята идея беше да си взема скутер-мотор под наем и да видя всичко, което не успяхме с моят местен гид. И така срещу 10 Евро и 2 литра бензин се насочих към Tulang Diot. След като пристигнах след 30 минутно каране, се наложи да си паркирам мотора и да си взема билет за местната лодка, която да ме преведе до острова. На този остров живеят около 150 семейства или близо 700 души. Първо се насладих на кристалната вода и невероятният плаж, а после си взех една маска и шнорхел за едночасов трип в подводният аквариум!

Оттам се насочих, разбира се не с плуване, към столицата Сан Франциско с красивата църква, която беше в подготовка за Великденските празници.

Чудесно е да се чувстваш свободен и да караш по непознати улици, а там можеш да видиш невероятни хора, например плетачи на къщи или берачи на кокосови орехи!

Както и известната пещера Bukilat Cave

Камотес е див остров, който е смесица от местна култура, живописни пейзажи, невероятна природа и вкусна храна. Срещнах се с интересни хора, които ще останат в съзнанието ми завинаги. Последната вечер пристигна един руснак женен за филипинка. Поредният чужденец, който е решил да живее на Филипините, но за да си купи земя или да прави бизнес, трябва да има филипински партньор или жена:)

Малко преди да отпътувам от Камотес имаше земетресение, което усетих в 5 часа сутринта с интензивно местене на леглото ми.

Последният остров преди да литна за Япония е Бохол. Трябва да ми измерят температурата 4 пъти, защото първо пътувам с лодка до Себу, а оттам с друг кораб до Бохол. Този остров е много популярен сред туристите и цялата инфраструктура е предназначена за тях, но в момент на коронавирус и затворени граници, тук е празно. Тези 4 дена се разложих на плажа на остров Панглао и е особено удоволствие, когато си почти сам на него…освен хилядите продавачи на екскурзии и сувенири.

Такъв еднодневен тур направих и аз с цел да видя забележителностите на острова. Първо посетихме построената през 1717 година йезуитска църква Baclayon. Интересното при нея е, че е строена с коралови блокове от морето, които са били вграждани с помощта на бамбук.

Продължаваме с круиз по реката Лобок и обяд на лодката. Малко туристическо изпълнение, особено спирката при „местни племена“, но няма как:)

Следват известните Chocolate Hills, 1268 елипсовидни геологични формации, които са около 50 метра високи и само на една от тях може да се покатери човек и да ги наблюдава отвисоко. През 1988 година Филипините обявяват шоколадовите хълмове за национален геологичен монумент, а в момента кандидатстват за листата на природното наследство под защита на Юнеско!

Като любител на животните с нетърпение очаквах да видя филипинският Tarsier, който е застрашен вид и рядко срещан, особено за фотографиране 🙂

След 3 седмици мога да кажа, че Филипините са една интересна и разнообразна страна. Няма как да съжалявам, че съм бил тук, защото и година след това пътуване спомените ми са толкова пресни, като че ли беше вчера. На стотиците острови може да се види впечатляваща природа под водата и над нея, човек може да опита фантастична морска храна, както и да срещне интересни традиции и местни хора. Много туристи посещават Филипините за гмуркане и опознаване на морското дъно, но по мое мнение има и много други забележителности, които остават в съзнанието за цял живот.

Аз май имах особен късмет с полетът си на 8.3.2020 за Осака. Седмица след това обявиха пандемично положение и затвориха всички граници, а година след това, на 28.2.2021 всичко е все още затворено и няма туристи. Малко е тъжно, когато се сетя за гида Йозеф, масажистките в Палаван или местните в Ослоб. От една страна природата ще си отдъхне от масовият туризъм, от друга страна много хора ще останат без препитание, защото някои острови са силно зависими от туристите.

След 5 посетени държави, идва времето на последната шеста, а именно Япония. По план трябваше да летя след това за Южна Корея и оттам за Германия, но в Бусан избухна коронавирус и се наложи да анулирам билетите си, така останаха 17 дена за страната на изгряващото слънце!

 

Ein Kommentar

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.