Великолепен пъстър Виетнам и едно пътуване по време на Ковид 19

Точно преди една година започнах това невероятно пътуване в Азия и седмици преди това ми се случиха толкова странни неща, което ме правеше сигурен, че това пътуване няма да е като другите през последните 10 години. Пишейки тези редове за минало пътуване в сегашно време е много приятно и само факта, че се усмихвам, показва, че това е било поредната дестинация, която ме е впечатлила. Когато човек е на път, иска да изживее всяка една минута на мястото, където се намира и му остава малко време да пише в блог или дневник, но пък ако мястото, на което е бил го е впечатлило, то тези редове могат да се напишат и след 10 години.

Продължавам да пиша този пътепис на български език и така да се опитам да препредам чувствата, мислите, преживяванията за следващите планирани 81 дена, които се скъсиха с 14 дена и причината беше една, КОВИД 19. Все пак 67 дена в Азия не са малко, като се има впредвид, че за много пътуващи като мен 2020 беше нулева година.

Полетът с Лао еърлайн от Лаос до столицата на Виетнам, Ханой беше кратък и спокоен. Чувството да сложиш изведнъж маска, за да се предпазиш от някакъв вирус, беше странно. В много азиатски държави хората носят постоянно маски поради замърсеният въздух, а в някои и по навик след вирусите през 2003 и 2007 година. В този момент приемахме маските повече за шега и така продължи следващите дни, защото нямаше никакви ограничения или информация. Границата на Виетнам с Китай вече беше затворена и се усещаше спокойствието от липсата на китайски туристи. Строгата гранична полиция в Лаос задържа една канадка от групата ни, защото не беше си извадила правилната електронна виза, но с малко канадски долари, проблемът беше решен.

След пристигането на летището обменихме малко пари, а аз както винаги си ползвам безплатната кредитна карта на DKB (за жителите на Германия това е култовата кредитна карта от години насам, която предлага невероятни условия за туристи). Виетнамските донги бяха нарицателно в периода, когато бяхме деца, но сега станах милионер за един миг с изтеглянето на 100 Евро 🙂

Хо Ши Мин е навсякъде, дори на банкнотите от 500.000 донг заедно с хибискус и други растения, които са сложени и в неговият мавзолей. Той е лидер и герой за виетнамският народ и личността му е издигната в култ. Няма да ви отехчавам с биографията му, която е много интересна, но той умира през 1969 година, няколко години преди да завърши виетнамската война и не може да види делото, което е започнал. След смъртта му тялото е скрито за 4 години и след войната през 1973 година бива балсамиран, въпреки желанието му да бъде кремиран. Много виетнамци пък спекулират, дали изложеното тяло въобще е истинско? На следващият ден започваме с обиколка на Ханой и искахме да се уверим, дали всичко си е на мястото 🙂 Разбира се първо посещаваме неговият мавзолей с изложеното балсамирано тяло, което се поддържа от руски учени със същите методи както това на Ленин в Русия. Мавзолеят бива затварян за 2 месеца в годината, за да бъде „освежено“ тялото. Нямаме право да снимаме вътре и трябва да пазим пълна тишина. Всичко е леко затъмнено и тялото е в стъклен аквариум. До мавзолеят се намира неговата къща, в която е работил, има снимки с много лидери примерно Тодор Живков, неговите коли, общо взето всичко възможно за създаването на един култ.

94 милионен Виетнам е бил 1000 години под китайско владичество и отношенията между двете държави са обтегнати до ден днешен. Независимостта му е обявена след опустошителната виетнамска война, когато се обединяват севера и юга. През 1937 е създаден виетнамският език с латинска азбука и заедно с допълнителните 6 букви (6 тона), има общо 33 букви. В тази държава живеят 54 малцинства и основните религии са будизъм, даоизъм по поречието на Меконг, религията Као Дай създадена от виетнамци и срещаща се само в Южен Виетнам, християни, последователи на анимизма, но и голямата част атеисти. Комунистическата идеология няма търпимост към религиите и в този момент се сещам за една виетнамска състудентка, която беше попитана каква е религията ѝ, тя отговори – социализъм. Във Виетнам може да се види типичният социалистически капитализъм подобен на Китай. Хората имат право да правят бизнес само да не се бъркат в политиката, където има само една партия. Свободата на словото е снижена до минимум, като партията притежава всички медии. Религията бива търпяна, но не гонена и вярващите имат право да спазват традициите си, като например тези по време на китайската нова година.

Металният плъх е животното на 2020 според китайският календар. Освен, че е символ на жизненост и интелигентност, той сее и много зарази, другото го знаете…

Ханой означава „Между реките“, защото е заобграден от няколко реки. Има 8 милиона жители, 4 милиона мотора и е смесица между модерно и традиционно. Тази тенденция може да се наблюдава във всички азиатски столици, които по един или друг начин са били част от колониализма, а сега се развиват мълниеносно. Интересни са не само сградите от различни периоди във виетнамската история, но и популярните щандове с храни и дрехи. Старият град е с 36 улици и много от тях са с имена на животни, които се продават там, например „Рибена улица“. Освен всичко традиционно, на пазара може да се купи и Оризово вино от змия. Тя слага се жива в бутилката и като пръсне отрова става реакция с виното, което пък било полезно за различни болести като сецнат кръст или коляно 😉 Когато бяхме деца, помним виетнамските студенти във Варна и нарицателното, че обичат кучета. Във Виетнам традиционно ядат кучета като им се случи нещо лошо, за да разбият каръка. Те също обичат плъхове както в Лаос, които живеят или в оризовите полета или в къщите им като слагат вода и ги привикват на светло. Известни храни са супата Фо (говеждо с нудели) и бон чай (свинско на грил с нудели).

Интересно беше и посещението на традиционен куклен театър с музика и разкаващ историята на Виетнам. Впечатляващо!

Двудневен престой в Ханой е напълно достатъчен, за да се усети голямата лудница и мръсотия на големият азиатски град и днес се отправяме към едно новите седем чудеса на природата, Халонг Бей. Изборът му е направен през 2012 година при гласуването на 400 кандидата от 200 страни и така получава още едно признание, след вписването му в световното културно наследство на Юнеско през 1994 година. Това са около 1600 острова, като само един е населен, а релефните формирования датират от преди 500 милиона години. Преди няколко години правителството акцентира на екологията и премахва плаващите села с техните жители като ги заселва в града. За тази цел им построява жилища и им предоставя храна за 1 година. Така запазва заливът Халонг от мръсотия, а децата могат да посещават редовно училище. След близо двучасово пътуване с бус от Ханой, пристигнахме и се настанихме в нашата лодка за това двудневно пътуване. Всеки има собствена кабина с баня и тоалетна и всичко е точно 🙂

Туровете са с една или две нощувки с включена храна и няколко допълнителни екскурзии. Примерно до остров „Ти Топ“, който има собствен плаж и чудесна гледка към островите. Там е построен и паметник на руският летец Титов (виетнамски Ти Топ) в чест на дружбата между двата народа.

Невероятен залез и удоволствието да се излегнеш на палубата, един прави лицеви опори, друг чете книга, ние сме жадни. Много е приятно да общуваш с местни хора и предпочетохме да си купим бира и сувенири от дамата с лодката 🙂 Въпреки, че тези търговци са забранени, те посещават лодките с туристи и предлагат какво ли не. Важното е, че е с маска. Коронавирус или?

На следващият ден посетихме изсечена в скалите интересна пещера, която е открита случайно от французи през 1901 година.  Тази е красива, но най-дългата около 34 км. пещера в света се намира в северен Виетнам.

Прибираме се към Ханой и се подготвяме за пътуване с нощният влак посока юг към старинният исторически град Хуе. Влакът е сравнително модерен и сме в спално купе за четирима, първа класа, ама азиатска:) Честита Нова Година!

Хуе заедно с близкото пристанище Дананг са разположени стратегически и се намират на границата между севера и юга. Оттук Франция завзема Виетнам през 1858 година. Също и при започването на Виетнамската война на 2.8.1964 година, Дананг бива атакуван веднага след това през 1965. Тук е главното разделение на държавата по време на войната (принадлежи към юга) като от неговото завземане се е определял и бъдещият успех на военните действия. Нас ни посрещна местният гид и ни разходи през кралските градини, императорският дворец и забележителности, които са също част от културното наследство на Юнеско от 1993 година. Все пак Хуе е бил старата столица на Виетнам и седалище на кралската династия от 1802 до 1945 година.

По поречието на „парфюмената река“ има много забележителности, една от която е интересната пагода Thien Mu от 1601 година и най-високата във Виетнам. Нейният първи прозорец е във формата на лотус – философията на живота, а друг интересен архитектурен мотив е свастиката (основен символ в хиндуизма), която като я погледнеш от едната страна изобразява миналото, а от противоположната бъдещето. Освен това има разположени 3 Буди, една за миналото, настоящето и бъдещето. Синият Остин е свързан с една трагична случка от 1963 година. Тогава монахът Thích Quảng Đức се самозапалва в град Сайгон от протест към гоненията срещу будистите от диктаторът Дием (първият президент на Виетнам 1955-1963). Тази случка става причина след 5 месеца да напусне поста си под натиск на обществото и САЩ.

Нашата обиколка продължава към гробът на последният крал на династията Нгуен, който е част от цитаделата и културното наследство на Хуе. Това е единствената архитектура от тази династия, която гледа на северозапад и е построена през 1847 година с неговата смърт.

Голям кеф е през месец февруари да бъдеш на едно по-топло място от европейските снегове и горещината през този ден ми идва добре:) Като се замисля, традиционно от 2012 година насам винаги прекарвам зимните месеци извън Европа! Парфюмената река през този период е празна от туристи, но пък пълна с местни хора, които отдъхват през почивните дни около китайската нова година. Великолепен е не само изгледа през деня, но и залезът!

На следващият ден реших да се включа в мототур из селата в района.

Абсолютно автентично е да разглеждаш местният пазар, оризовите полета или обичаите за правене на шапки и пръчици. Знам, че ви наливам много информация и затова се опитвам да препредавам настроенията с повече снимки или видеа:)

Едноръка жена прави традиционни шапки и нямаше как да не си взема един сувенир. Само в Хуе шапките имат собствени мотиви отдолу, а една шапка се прави за 2 дена.

А тук се уча да правя пръчици. Те са направени от бамбук и цветове миришат различно, например зелено на помело, червено на канела, жълто на сандалово дърво. Ползват се за будистки процесии или погребения. При направата първо се слага мирисът, после сода за горене и накрая сплав от дърво. След тяхното сушене са готови да се запалят.

Ето тук са и бункерите, от които се е контролирала реката и наблюдавал Хуе по време на войната. През 1947-1954 са ги управлявали французите, а след тяхното изгонване този район е под контрола на американците.

Последната спирка е арената за забавления, където се противопоставят слонове срещу тигри. Важното е накрая да победи слонът, защото е животното на краля и символ на силата, тигъра пък е символ на врага.

Напускаме този великолепен град и се отправяме към Хой Ан през красивите плажове на Дананг.

Много е приятно да си няколко дена без гид и да не пътуваш с група, така тези 3 дена в Хой Ан бяха истинска наслада за мен. Освен, че този град е известен със старият си град на фенерите, богатото културно наследство и интересна история, много хора го посещават и заради текстила! Тук има около 450 шивашки цеха и много туристи идват целенасочено на шопинг-туризъм. Изградена е цяла индустрия, която предлага невероятни платове, цветове, кройки и най-важното бързина. Има както огромни триетажни магазини със собствени каталози и двойни цени, така и малки закътани местенца с идентичен бизнес. След като се разходих из града и потърсих информация в интернет, се отправих към едно малко шивашко ателие.  Там ми взеха мерките, спазарихме се и си уших 2 чудесни ризи, които трябваше да взема след 1,5 дена:) Следващата ми покупка бяха слънчеви очила с диоптър за 40$ и 2 дена работа. Абсолютно надеждни виетнамци, харесват ми!

В Хой Ан ни научиха как се правят нудели и това беше част от поредният проект на Gadventures Planeterra Foundation.

За да се разгледат забележителностите на този град, се купува тридневен билет, с който имаш право да посещаваш историческият център и включва 5 музея или пагоди по избор. Всичко е сравнително компактно и е наслада да се разхождаш сред уникалната архитектура, красивите магазини и кокетните заведения. Ето и малко снимки като се започва с великолепният 400 годишен японски мост, чиито строеж е започнат в годината на маймуната и завършен в годината на кучето, затова и двете животни са изобразени в двата му края.

На следващият ден посетих традиционно представление с танци и акробатика, просто фантастично!

Доста хора в залата бяха с маски и след като отновно се разходих из града, ми направи впечатление, че градът е опустял. При положение, че вчера беше лудница, днес беше настъпила тишина. Някои от магазините и ресторантите бяха затворили, а на пазара, където вчера ядохме манго, търговците прибираха щандовете си. Туристите също бяха изчезнали!? Запътих се към един търговец и го попитах какво се случва и той ми обясни, вирус…Срещу нашият хотел пък имаше строеж с китайски работници и беше опънат транспарант, на който пишеше Coronavirus. Не случайно се чуваше, че Виетнам е затворил границата си с Китай, май имаха повече информация от нас. На следващият ден имаше и затворени музеи, спрени представления, какво ли ни очакваше още?

Още малко красота…

Последни дни във Виетнам и някакъв вирус ни дебне отстрани, все още сме началото на февруари 2020. Отлитаме за Сайгон (Хо Ши Мин).

Сайгон е най-населеният град във Виетнам и тук се усеща разликата между севера и юга. Преди виетнамската война е бил американизиран и западното влияние е навсякъде. Основни фабрики и индустрии са се намирали тук като например първите автомобили, които са били изнасяни в цялa Азия. Улиците са чисти, булевардите широки и е сравнително модерен град с разнообразни сгради. Ние останахме две вечери в града и се бяхме настроили да научим повече за историята на Виетнам. Аз лично имах малко познания по темата за войната, причините и нейните последствията, затова първо посетих триетажният военен музей. Това място е много интересно и пълно с история, но паралелно с това е и много подтискащо. Война на двете основни сили Русия и САЩ, който изпробват различни оръжия в трета страна, е недопустимо! В тази ужасна 17 годишна война са изразходвани 676 милиарда долара, убити 3 милиона виетнамци, от които 2 милиона цивилни граждани, а последствията от напалм като Agent Orange са за поколения напред. Дори сега се раждат такива деца, а едно от тях е написало писмо до Президента Обама на снимката долу. Интересното е, че подкрепяният от САЩ юг не е искал обединение със севера и не подкрепя бунтовниците на Виентконг, но един обединен Виетнам е мечтата на Хо Ши Мин. В градовете на Лаос, Камбоджа и Виетнам има подкрепа предимно за американците, а по селата предимно за руснаците и комунистическите бойци.

Красивият Сайгон с пеещите фонтани, паметник на Хо Ши Мин, католическа църква и красиви сгради…

В последният ден посетихме култовите тунели, където от 1960 до 1975 година се е водила партизанската война на приближените до Русия и Китай бунтовници-виентконгци срещу американските войници. Същите създават собствена държава на границата с Лаос и Камбоджа, като дори имат собствен флаг. Тунелите се намират на 2 часа с кола в Чу чи квартал, чието наименование идва от едноименното отровно растение с плодове (Стрихиново дърво). Сигурен съм, че можете да прочетете историята навсякъде, затова само няколко факта:

  1. Намират се на високо място, защитаващо от наводнение и леко блатисто, за да могат лесно да се прокопаят. Построени са през 1948 г. по време на френското колонизиране и се намират по средата между границата с Камбоджа и Сайгон.
  2. В началото са били само бункери, камуфлажирани с бананови растения, но французите ги откриват. После решават всички бункери да ги свържат в една подземна система на 3 етажа (4ти етаж не може да има, защото липсва въздух) и с обща дължина 200 км. Строят се за един ден като разстоянието между двете клетки е 7 метра да се чуват добре. Копаят се на принципа на строежа на Ламанша – всеки започва от неговата страна и се срещат по средата. Нямало е карта и всичко се помнело къде и как са разположени клетките.
  3. Тунелите са малки и подходящи само за 1 малък азиатски човек 😉
  4. В бункерите не могат да се ползват свещи за светлина, защото се възпламеняват лесно, затова само фенери! Освен това трите основни правила са без стъпки, без звук, без пушек от готвене.
  5. Спи се на хамаци, защото е влажно и пълно с комари, а при движението на хамака се спи приятно и те биват разгонвани.
  6. На междинната линия, жителите се принуждават през деня да са с правителството на Сайгон, а през нощта с виентконгските партизани. Някои си рисуват дори знаме на къщите, за да не ги бомбандират американците.
  7. Когато през 1966 година започва операцията на Америка с Австралия, те все още незнаят за тунелите, а само са чували за тях. В последствие ги откриват при една случайност. Кучетата на американците надушват мириса през дупките на бункерите, после пък виентконгците слагат пипер и чили да не ги надушват и така ги заблуждават. Често виентконгците са ползвали хранителните остатъци от американските войници и са запълвали дупките с тях, за да мирише на кучето по различен начин.
  8. Виетконгците са са произвеждали сандалите сами и понякога са ги обували обратно да объркват американците, че вървят в грешна посока.

Ето малко снимки и видеа:)

Не на последно място трябва да спомена за срещата ми с малката арменска общност във Виетнам. Статия по този повод съм написал в арменският вестник „Ереван“ тук

Виетнам е една чудесна страна и аз бях доста впечатлен от вкусната храна, интересната култура, невероятната природа и милите хора. Като турист няма как да се усети строгият режим, защото е създадена една комбинация от капитализъм и социализъм. В моите представи това са били винаги дисциплинирани хора, които с усърдието си успяват да градят и същевременно да съхранят културата си. Като се замисля каква опустошителна война са преживели, няма как да не се чуди човек, че все още съществуват. Още повече, те се превръщат в една значима икономика, например най-големият износител на кафе, предимно робуста или износител на ориз. С тази снимка ви казвам чао и до утре, когато ще преминем границата с Камбоджа! Може пък да не ни пуснат, знам ли какво се случва с този коронавирус?

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.